НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
15
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЧОВЕКОЛЮБИЕ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят схванал нашето положение и се върна от
Горна
Оряховица
.
сама да ни предложи пари. Притеснявахме се, че не можем да ги върнем в срока, защото имахме дългове и към други. Току-що бяхме изпратили Учителя на път за София. Аз си поплаках, а Костадин, мъжът ми, от честолюбие сякаш заболя.
Учителят схванал нашето положение и се върна от
Горна
Оряховица
.
Свари ни смутени и натъжени. Зачудени го попитахме защо се връща, влак ли няма? Той ни отговори: „Не, но вие се смутихте, че сестрата си иска парите." На сутринта
към текста >>
2.
МОЩ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
стана земетръсът в Търново и
Горна
Оряховица
, се срещнах
Съдействахме земетресението в Пловдив да стане през деня, за да могат хората да се спасят." Ако беше през нощта, както беше предвидено, катастрофата щеше да е още по-голяма." Брат Стефан Тошев се връща към времето на друго едно земетресение: „Когато през 1913 г.
стана земетръсът в Търново и
Горна
Оряховица
, се срещнах
с Учителя, който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов го придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в Горна Оряховица и Лясковец се върнахме в Търново у Иларионови. Седнахме на двора около една
към текста >>
придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в
Горна
Оряховица
и
Брат Стефан Тошев се връща към времето на друго едно земетресение: „Когато през 1913 г. стана земетръсът в Търново и Горна Оряховица, се срещнах с Учителя, който беше дошъл да види разрушенията. С Драган Попов го
придружавахме и след като Учителят разгледа пораженията в
Горна
Оряховица
и
Лясковец се върнахме в Търново у Иларионови. Седнахме на двора около една масичка. По време на разговора видяхме, че от запад се задава страшна буря. Учителят скочи и забърза към задния двор, постоя известно време срещу връхлитащия вятър, направи определени движения, после се върна при нас и
към текста >>
3.
37. Арест във влака
 
- Радка Левордашка (1920-2014)
Рано сутринта Учителя и Йорданка се качват на влака, а на
Горна
Оряховица
дошли военни и арестували Учителя, като го свалили на гарата.
АРЕСТ ВЪВ ВЛАКА Един ден Учителя се обръща към Йорданка: „Стягай си багажа, заминаваме за София." Тя приготвила куфара с дрехите на Учителя, както и своя. Взела храна за из път, а Иван Жеков изпратил телеграма до София - да ги посрещнат на гарата.
Рано сутринта Учителя и Йорданка се качват на влака, а на
Горна
Оряховица
дошли военни и арестували Учителя, като го свалили на гарата.
В София братята чакат на гарата, но за голямо тяхно изумление виждат само Йорданка, а Учителя го няма. Даже един от братята заявява: „Ние посрещаме Йорданка, а не Учителя! " Тя, като пристигнала, разказала подробно какво се е случило с Учителя по пътя и братята веднага изпратили на д-р Жеков телеграма за случилото се. Той отива при началника на полицията във Варна и му разказва случилото се. Учителя бива освободен още същия ден, като го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на духовенството, на офицерството, на властта и държавата.
към текста >>
4.
7.52 Петър Филипов
 
- Светозар Няголов ( -2013)
Учи и изкарва изпит за майстор - сладкар и заедно с братята си, също сладкари, от
Горна
Оряховица
отиват да живеят и работят в Русе.
Той е много слаб и затова отрано става вегетарианец и започва да се лекува по природосъобразен начин. Запознава се с Учителя, възприема новите идеи и започва неотклонно да работи с тях. Брат му Стефан често му се подиграва, че е сложил два кола в гащите си и със своя идеализъм в скоро време ще си замине. В живота обаче става обратното. След няколко години си заминава пълният му брат Стефан, а Петър оздравява и се изправя на крака.
Учи и изкарва изпит за майстор - сладкар и заедно с братята си, също сладкари, от
Горна
Оряховица
отиват да живеят и работят в Русе.
Техните хубави произведения намират широк пазар в града. Петър се свързва с Никола Ватев и цялото русенско братство. Организира младежки клас, който той ръководи. От преживените болезнени състояния той придобива опитности и започва да лекува болни. Когато го викат при някой болен, той се моли и ако му се яви образът на Учителя, отива да го лекува.
към текста >>
5.
Глава втора: Веригата
 
- Атанас Славов
Горна
Оряховица
, Лясковец, Тимниско, Поликраище, Коцежа и Одаите.
Книжарят Голов... Поемат през Враждебна. 14-16 юли - Баувица, Караджиларе, Курмянско, Севлиево, Богатово, Ново село, Бълван, Ледених. 17-18 юли - Запознават се с Казакова във Велико Търново. Сеанс, запознанства с сръбкини шивачка и медиум. 19 юли 22 юли - В Женския манастир в Арбанаси се отвращават от разврата.
Горна
Оряховица
, Лясковец, Тимниско, Поликраище, Коцежа и Одаите.
Раданово, Бяла, Две Могили, Русе. Къпят се в Дунав. Срещат познати протестанти. Получават пощенски запис от д-р Миркович. 27юли - с.
към текста >>
Пергел,
Горна
Камарица, Саранци, Столник. С.
С файтон за Пловдив, Пашамахле, Въйводово, Калековци, Срема, Ине-бекчи, Али-вакув, Балтаджи, Къмъчли, Брезово, Хамзалари, Рахманли, Казанлък, Баня, Караитли, Казанлък, Асат, с. Шипка, Червен бряг, Габрово, Царева Аивада, Дряново, колибите Шумата, Пейна, Тапанарите, Гостилица, Маркочево. Севлиевио. Тетевен. Камен-дял, Големи у сой, Турски извор, Брусенски ханове, Ауменски ханове, Етрополското лъка, Етрополе. Равна, След Гълъбец Арабаконашкия проход и с.
Пергел,
Горна
Камарица, Саранци, Столник. С.
Желява, Аешниково, Яна, Горни Богров, Долни Богров, Враждебна и София. 11. ноември... — В с. Желява през с. Яна. Бухово (след проповедта обвиняват Пеньо, че е протестантин и го карат на сила да пие вино). Бутунец, Челопечене, Враждебна, Барловския хан, Невленските колиби, Врачанските колиби, с.
към текста >>
6.
Глава първа: Лъкът и тетивата
 
- Атанас Славов
Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала,
горната
махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница.
Пустотата е пустота само на фона на гъмжащото минало. И там, където е имало минало, „минало“ ли е, или дръпване на черта, от която да се чете бъдещето; вечерно приспиване, без което не може да дойде чудото на утринното зазоряване. Защото ти, Зорнице, си Вечерница и ти, Вечернице, си Зорница. След час махленската кучка ще си получи първия ритник и първия камък. Прясната проститутка ще излезе от моминския си сън провидяла чудото, че вече крачи с майка си жена до жена, улицата пълна с мъже, всичките силни и грозни, и тя може да ги има, колкото и да са грозни, защото животът си има своя ден и този ден е пълен с безбрежния порив за сливането и ето - тя ще го владее с това бебешко тяло, което носи на краката си надолу към „Розова градина“, зад краката си, между краката си, в празните си сега ръце, в учудения поглед, с който поглежда майка си, за да срещне нейния успокоен вече поглед, че момичето й е станало жена.
Полицаите ще надуват колата си из индустриалния квартал, долната махала,
горната
махала... Писателят ще напише „Добро утро, Зорнице! Добро утро, бяло небе!...“ несигурен и уплашен, защото не знае къде ще го отведе тази фраза, този ден, тази книга... Свещено бъдеще мое! Наше! Вечно бъдеще във вечното ни минало... * От пяната на тихите августовски прибои, дошли да заместят юлския покой, се надига, откакто свят светува, предутринен свеж дъх, повей и чайките го яздят в радостна наслада под бялото небе, и гларусите се полюшват в него в царствено спокойствие под ослепителната Зорница.
През юли преди изгрев Черно море лъщи като лист олово - плувай и след теб остава само огърлица от мехури - и стои така до изгрев слънце. Сега обаче шепне, диша - от Босфора на юг, нагоре на север край гръцките полуостровни републики, воюващи от двете страни на големия залив, на дъното на който по едно време има някаква Генуезка ли, Задарска ли италианска колония - отдавна изпепелена и разнесена в гнили дъски и нечистотии сред обгорен кирпич и камък - и по на север, в подножието на планините, дето мият крака в дълбокото, и още по на север, в Одесос, Варна, Галата и сетне Каранея, високо над брега, дето е бил заточен римският поет, пясъците още по на север и треволяците, и блатата, дето пълзят назад-напред ту навътре, ту навън около непостоянната делта на Дунав, и нататък в безкрайната извивка на брега на изток, и после на юг, в заливите на другите северни черноморски гръцки колонии... Тук вече години наред реват оръдия, отекват в Истанбул чак, в Петербург, в Кавказ, в Северния Тихи океан. Стотици хиляди войници, деца, жени са пролели кръв - на местни татари, руска кръв, турска кръв, сардинска, английска, френска... И сега Севастопол падна. Това е краят на Кримската война. Руският император, устремен към свободен морски излаз в Средиземноморието, бе измислил, че иска да защитава правата на православните в Османската империя; да се застъпва, да бъде негова работа, когато българи, гагаузи или гърци искат да строят нова православна църква в османския си град или селото си.
към текста >>
В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от
Горна
Оряховица
, и той е тук и дава 400 лири с брат си.
И само на 11 май с чорбаджи Атанас и другите варненски първенци се създаде българска църковна община във Варна и пратиха поп Димитър при Иларион в Истанбул да го ръкоположи като пръв тукашен отец на новата българска църква, че да се върне да служи. Сетне на 21 май - само след десет дни - чорбаджи Атанас проведе събрание в Хадърча, на което надойдоха хора от околните села: за отцепване от гърците и присъединяване към Иларион. И на 24 юли друго събрание се проведе и сетне още събрания по села и градове - в Балчик, Провадия, Добрич - подписват протоколите за присъединяване към църквата на Иларион! На някой си от тези събори хаджи Иван Вълков дал идея да се събират пари - за училище или там за църкви ли - но да се почва! Тръгва то! Арменската църква „Св.Саркиз“, Варна Цяла неделя служи на манастира поп Константин и как се раздвижват всички само! Груеви - Христо и Георги - са във Варна по работа от Пловдив и двамата идват на манастира. Поп Константин и йеромонах Теодоси извън службата пеят патриотични песни! Теодоси започва подписката за пари за училище. Само че в протокола не му тургат името, че не бива да разберат за това гърците - дава цели триста лири! Груеви дават.
В общината на града е хаджи Стамат Сидеров от
Горна
Оряховица
, и той е тук и дава 400 лири с брат си.
На следващата година те ще дадат 13 750 гроша да се купи място във Варна за училищната сграда. Неудържим човек е хаджи Стамат, толкова неудържим, че едва след 18 години го спират в препускането му! Обесват го по Освободителната война турците, че бил руски шпионин. Както и да е. Рачински под забележката „от добри хора“ в протокола дава 6402 гроша. Други еснафи дават по сто.
към текста >>
7.
Основаване на комуната в Арбанаси през есента на 1923 г.
 
- Георги Христов
А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от
Горна
Оряховица
или от Лясковец.
Останаха 20-30 хиляди лева резервен фонд. Докато се ориентираме в новата обстановка, дойде зимата. А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка.
А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от
Горна
Оряховица
или от Лясковец.
Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно. През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от Горна Оряховица, беше посята с жито. Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!“ Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда.
към текста >>
През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от
Горна
Оряховица
, беше посята с жито.
А приходи още нямаше никакви. Затова, наложи се да теглим по малко от резервния фонд. Днес малко, утре малко, готовите пари се изнизваха хилядарка след хилядарка. А нашите славни трапези! Винаги имахме гости от Търново или от Горна Оряховица или от Лясковец. Пък песни, пък цигулки! Славно нещо било комуналния живот! Всички, които ни посещаваха, оставаха с отлични впечатления! Да, така беше в началото, а за края ще говорим по-късно.
През есента успяхме да изорем нивата, която купихме от Мола, а онази, която купихме от някой си Пейо от
Горна
Оряховица
, беше посята с жито.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!“ Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.
към текста >>
Отидох в
Горна
Оряховица
.
Аз, за да изразя доволството си от покупката на нивата, казах: „Дай, Боже, да се роди хубаво жито, ще ви донеса два чувала жито подарък от мене!“ Но не му занесох, защото наистина житото не стана. И през есента на 1924 г. получих призовка от съда. Съди ме Пейо за 1000 лева, т.е. стойността на два чувала жито, които съм се задължил по пазарлък да му дам.
Отидох в
Горна
Оряховица
.
Намерих го вкъщи на легло - болен. Не можахме да се разберем. Той твърди, че съм обещал условно „ако житото стане“. Най-после броих му хилядарка и въпросът се уреди. На следния ден научихме, че Пейо погинал.
към текста >>
8.
Трудностите, съпътстващи комунарския живот
 
- Георги Христов
Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в
Горна
Оряховица
.
А ние, Марин и аз работехме добре, но нямахме качества нито на добри организатори, нито на добри ръководители. Затова, общо взето работите ни в комуната не вървяха добре. Най-големият товар бе сложен на гърба на мама, която трябваше всеки ден да готви храна за 10-15 души, да пере изпотените ризи на всички и да меси хляб почти през ден. А когато по-късно свърши брашното, свършиха и парите, дълго време се хранехме само с качамак и червен лук. Предстоеше ваденето и предаването на цвеклото.
Извадихме го и го предадохме на Захарната фабрика в
Горна
Оряховица
.
Предадохме седем тона цвекло, от което следваше да получим 3500 лева. Понеже бяхме свършили парите, че нямаше даже и за царевично брашно, аз реших да отида при шефа на Захарната фабрика и да го помоля да ми изплати сумата, макар че знаех наредбата, според която фабриката изплащаше един-два месеца по-късно след проконтролирането на приемателните документи. Отидох, но не било лесно да се влезе в двора на фабриката! На портала застанал като цербер, вратарят не пропуска пиле да премине. Но аз се промъкнах между влизащи каруци и влязох. Отидох право в канцеларията на шефа.
към текста >>
Драганово на 10-12 километра североизточно от
Горна
Оряховица
.
„Ами за изплащането на цвеклото, за което ви помолих, може ли да се надявам нещо? “ „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега.“ След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден. Всички в комуната се зарадваха и разбира се, се съгласиха още утре да отидем на работа в захарната фабрика. На следния ден отидохме и веднага ни изпратиха по кантарите в селата Джюлиница (Марин), Кесарево (Руси Събев), Крушето (Христо Христов), а мене изпратиха в с.
Драганово на 10-12 километра североизточно от
Горна
Оряховица
.
Селото е голямо около 11 хиляди жители и не е на железопътна линия, затова цвеклото се извозваше с камиони. Най-големи злоупотребления (кражби) при приемането на цвеклото се извършваха именно тук, затова кантарът беше спрян за известно време. Като отидох аз, веднага започна приемането. Аз водех приемателния дневник, като следях същевременно и теглото на кантара. По няколкостотин коли минаваха дневно.
към текста >>
9.
Братска комуна в Арбанаси
 
- Георги Христов
Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната фабрика в
Горна
Оряховица
и, когато трябваше да се събира цвеклото от производителите, тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше.
Загора и с тези средства закупиха места в Арбанаси. Основа се една комуна, която премина през големи изпити. Земята в Арбанаси беше изтощена, изгубила плодородната си част, каменлива, песъклива и изобщо слаба земя. Много труд, малко резултат. Комуната не разполагаше със средства и комунарите едва преживяваха.
Едно благоприятно условие беше за тях близостта на Захарната фабрика в
Горна
Оряховица
и, когато трябваше да се събира цвеклото от производителите, тя имаше нужда от честни хора, които да се турят на кантарите, където то се измерваше.
Управлението откри, че нашите хора са честни, винаги когато идваше сезона, канеше ги на тази служба. Дотогава местните хора вършеха злоупотребления с приемането на цвеклото. Но сега тук застанаха честни хора и за труда си получаваха захар в натура, която беше необходима, защото главната храна на комунарите беше чай. Получаваха и някой лев, но стопанството не даваше почти нищо и те мизеруваха. Между тях възникнаха лични борби и комуната се разтури.
към текста >>
НАГОРЕ